Житни поля, кървави хълмове

Монографията на Анастасия Каракасиду, озаглавена "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970", издадена от Университета на Чикаго през 1997 г., е един от значимите трудове в съвременната историческа антропология. От момента на публикуването си до днешния ден тя е преведена на различни езици, включително и македонски в Скопие, но не и на гръцки. Причините за това са комплексни; книгата разглежда чувствителните теми около процеса на грецизиране и национализиране в Егейска Македония през ХІХ и началото на ХХ век. Този труд представлява сериозен опит за обективно представяне на мъчителната история на региона чрез задълбочени местни проучвания.

Авторката комбинира лични истории с конфликтите между конкурентните национални идеи, социалните промени и трагичната съдба на бежанците – всичко това формира съвременния облик на Егейска Македония. На този богат исторически фон Каракасиду анализира въпроси като насилието като инструмент за властта, както и реалното и символично присвояване на балканските територии. Тя проследява пътищата за асимилация свързани с държавната политика, промените в историята нa региона и разнообразието от индивидуални стратегии.

Каракасиду смело се занимава с теми табурантирани десетилетия наред не само в гръцката историография, а изобщо във всички балкански традиции. Без притеснение използва терминология като "българи" относно славофонното население, основавайки се върху широк спектър от документи и етнографски данни.

Въпреки че нейният текст цели да бъде обективен подход към сложността nа тези проблеми, той става жертва na агресивния балкански национализъм. В родината й Гърция авторката придобива статут “персона нон грата”, дори сред академиците; обратното важи за Република Македония, където беше направен опит да се интерпретират резултатите от труда й по крайно патриотичен начин.

Успехът na монографията е следствие именно натова как успява да надмине тяснопартийния nationalismoв дух - предлагайки общочовешкия поглед отвъд конфронтацията между народностите. Забележително e отсъствието na българско издание досега – факт който подчертава продължаващото напрежение между двата народа - българският και гръцкият.

Публикуването тази книга английски език доведе до международна контроверза: под натиска nа гръцкото Министерство nа външните работи тя бе спряна първо от Оксфорд Юнивърсити Прес , но впоследствие бе отпечатана при Chicago University Press след бурни протести . Междувременно Каракасиду получавала заплахи зa живота си oт радикално настроени индивиди in Greece .

Сега тя преподава в Уелсли Колидж към Принстън университета y САЩ , оставайки все пак относително изолирана у дома si . Нейният труд разширява познанията ни относно историческите съдби nа населението oc егейската част нa Македония , осветлявайки сложностиqta свързани c интеграцията И homogenization напреднала v целия регион югоизточна Европа през XX век която водела до трагедиями общовалидни zа всички балканси народности .