Защо скочих

Ако успеех да достигна моста, болката щеше да изчезне. Трябваше да стигна до него и безнадеждността щеше да се приключи. Това мисъл постоянно се повтаряше в главата ми, докато пътувах по магистралата: "Достигни моста и всичко ще свърши. Няма надежда. Просто желая смъртта си. Стигни до моста."

Когато накрая пристигнах на най-високото място по "Тауър Драйв", отбих колата и спирам. Чувствах се толкова спокойна и уверена в решението си; знаех, че това е правилното действие за мен и изпитвах мир, когато отворих вратичката, излязох от автомобила и тръгнах към парапета.

Когато достигнах бетоновия ръб, чух някой да ме зове: "Госпожо! Госпожо!" Не обърнах внимание на зововете, дълбоко вдъхнах... и скочих.