Капризната игра на времената. Избрани стихове

Появата на Любомир Левчев, който внезапно стана обект на внимание в цяла Европа, е истинска изненада. Двете му стихосбирки, които бяха публикувани едновременно – „Звездопът“ и „Рицарят, Смъртта и Дяволът“, смело отразяват чувствата на един четиридесетгодишен мъж, живеещ в комунистическа страна, но също така намиращ уют в Париж, Ню Йорк и Токио; той е глобален гражданин с ясно определено мнение за света около себе си и остава отворен към всички съвременни предизвикателства, изпълнени с митове, лудости и депресии.

В близост до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев успява да изрази своите истини директно пред лицето на смъртта – те са страшни, невинни и учудващо точни. Вдъхновен от абсурда и осъзнавайки противоречията от Запада, българският поет надминава Евтушенко или Вознесенски в улавянето на света около него - свят който не само че обича, но постоянно анализира психически дори без да го осъзнава.

Той пътува със самолет през континентите: среща Гинзбърг по пътя си; разговаря с различни хора - бизнесмени, хипита или гладни индийци; общува с венецуелски милиардери. Всичко това довежда до сблъсък между ценностите – достатъчно ли е това за човек да се почувства объркан? Малцина днешните поети могат толкова добре да представят такова чувство за объркване. По този начин марксизмът при Левчев самостоятелно се коригира или иначе казано – придобива нова мечтателност.

Ален Боске взето от „Един сомнамбуличен марксизъм“ (сп."Льо Монд", 1976 г.)