Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

Както в последните мигове осъденият на смърт сънува сребристи зайци, които се минават през бодлива тел, така и надзирателят го наблюдава строго през малкия отвор и надеждата му да бъде видян от Бога е почти нулева. Подобно на поет, който не е затворен в рими в психиатричен дом, той размачква пеперуди с всеки ненаписан стих. Както сребристият ибис прелита над мъртвите блата, аз сънувам златни риби с опашки, разперени срещу студа. Както аргонавтът проучва безкрайното космическо пространство - черна тъкан, така и аз преодолявам пропасти за да достигна до теб един ден. О мой животе, прекрасен източник на удоволствие! Не знам какво мога да дам в замяна за страха си от това да бъда осъден завинаги да летя в любовта.