Съчинения Т.4: Мисълта на Фройд - величие и ограничения. Мисията на Зигмунд Фройд. Кризата на психоанализата

Основната заслуга на Ерих Фром като последовател на Зигмунд Фройд е в неговото изследване на изкривяването на същността на психоанализата. Той не акцентира върху вредите, които могат да понесат пациентите, тъй като осъзнава – подобно на своя учител – че е задължение именно на пациентите да различават между шарлатани и истински специалисти.

Тук става въпрос за нещо по-дълбоко - един психоаналитик критикува самата основа на психоанализата. Само човек с висока духовна сила може да се подложи на самокритика. Ерих остава верен към психоанализата, но отхвърля идеята тя да бъде заменена с нещо, което няма нищо общо с нейния дух. В своето саморазмишление той прилага принципите и методологията на психоанализата сама по себе си. Според него много от практикуващите, които смесват истинската психоанализа с фалшива такава, го правят без намерение. Вместо да ги нарича шарлатани или да ги атакува лично, той анализира причините за тази замяна. Освен това поставя акцент върху влиянието, което капиталистическата производствена система и нейната културна надстройка оказват както върху терапевтите, така и върху техните пациенти. До края на живота си Ерих успява да устои срещу влиянието нa Фром и извлича важни уроци от конфликта между Зигмунд Фройд и собственото му разбиране за анализа.