Пространства (Роман; разкази; пиеса)

Човешкият живот представляваше единствено човешка мисъл, която никога не го забравяше. Тази мисъл беше част от него, черпеше енергия от него и съществуваше на върха на неговото битие. Оттам наблюдаваше собствената си бездна и се учудваше как толкова много свят може да се вмести в една личност.

Безброй дни и нощи, множество стъпки и трудности – всичко това непрекъснато следваше изтощеното тяло на индивида. Човешкото тяло носеше в себе си огромни пространства, а времето скриваше лицето си зад ъглите на своята история – минало и бъдеще. Когато някой достигнеше до него, то сякаш се отдръпваше. След като човек напусне земния живот, времето остава да го помни; то навлиза в общия поток на човешкия опит и силата му поддържа равновесието на света.
Антоанета Богоева