Събрани страници Т.2: Диарбекир и българите. Фрагменти от историята

**„Диарбекир и българите“:**

Веселин Сариев дълго време работи върху тази книга, като я преработва, допълва и открива нови доказателства. Авторът планира второ, обогатено издание и на въпрос от вестник „Вести“ през 1999 г., относно новите факти, той заявява: „Винаги съм се стремял към това, ценя тази книга, а съдбата ми предостави възможността да намеря неизвестни документи за тези три години, които добавят допълнителна яснота относно този български трагичен случай“.

Сариев публикува предварителни статии във вестниците „Народна култура“, „Литературен глас“, „Литературен фронт“ и списание „Пламък“. Книгата получава голямо признание и тиражът ѝ бързо свършва. Появяват се разнообразни отзиви, включително в специализираната историографска преса. В рецензия на Вера Бонева в списание „Исторически преглед“ тя заключава: "Книгата на В. Сариев 'Диарбекир и българите' дава убедителен отговор на поставените по-рано въпроси относно мита за 'българското чистилище'. Тя анализира механизмите за появата и функционирането на българската общност в далечния град Анадол – Диарбекир." Изследването разглежда как оцеляването при крайни социални условия е отражение на народната максима: "Камъкът става по-здрав с времето". Накрая книгата показва различните начини за написване на история - автентично но субективно; документално но живописно; аналитично но метафорично.

**„Българското време в Света Гора“**

Веселин Сариев бе дълбоко вдъхновен от духовната атмосфера на Света Гора и особено Зографския манастир. Той често споделяше преживяванията си там – пътувания през 80-те години, когато малко хора можеха да посетят мястото. Неговите публикации (включително такива във варненската преса) свидетелстват за широк замисъл зад творчеството му. Настоящият том представя последния завършен вариант на неговото изследване.

**„Скици от Пловдив“**

За Веселин Сариев Пловдив беше не само география, а жизнена философия – както лична така и творческа. Интересното е обаче, че той няма стихотворения посветени конкретно на Пловдив или други места след многобройните си пътувания — нещо необичайно сред съвременните поети у нас. Вместо това интересът му намира отражение главно в прозата.
През последните десетилетия Sariev активно колекционирал материали свързани с Пловдив – книги карти архиви най-вече стари картички (аз самият участвах активно конкурирайки го). Организирал изложби със своите находки още преди много години празнувайки красивото минало чрез публикации коментари извлечени основавящи се върху старинните картички.

**„Към приятелите“**

Тук са подбрани разнородные текстове написани от Веселин Сариев вдъхновени от личната му привързаност към определени поети художници основани върху диалогична структура — например писма до Иван Теофилов или текстове четени при откритие изложба . Основният акцент остава тематика около творчество акт процес , литература живописта багрити словесността .

**Интервюта**

Веселин Сариев имаше афинитет към даването интервюта те почти винаги преминават сериозно обсъждайки важности свързани с личната му креативност , мнения спрямо настоящета литература живопис . Особено значимо е пространствено интервю направено отв Здравко Гълъбов поместено между страницитe документиращi новосъздадени авторски полета “личне пространства” том І издателство Жанет45”.