Реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш

**ВЪВЕДЕНИЕ**

1. В значимо изследване на португалския и бразилския модернизъм, както и на културните връзки между Португалия и Бразилия, Арналдо Сарайва посочва през 1986 г., че в литературата съществува общоприето схващане, според което португалската и бразилската литератури са отделни една от друга. Той подчертава недостатъчната наличност на исторически документирани произведения, сравнителни проучвания с важни примери или книги за темата "Португалия" и "Бразилия". Според него въпреки времевия напредък след десетилетие нищо не е променило в панорамата на компаративистиката между двете литератури поради устойчивите предразсъдъци и фобии. Настоящият труд цели да допринесе за преодоляване на тази оскъдица чрез анализиране творчеството на двама съвременни писатели - Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека, признати като представители на португалската и бразилската литература. Наблюдаваното от тях самобитно творчество се свързва с особен вид реализъм, който разчупва традиционните канони.

2. Целта на настоящото изследване не е единствено да сравнява историите разказани от двамата автори; то предлага нова форма на компаративистика, различна от утвърдените подходи досега. Изложението ще представи методологичен принос към сравнителното литературознание с акцент върху обобщаващия потенциал вместо просто количествени сравнения между различни литературы (Кушнер). Теоретичната рамка разглежда литературата като сложен семиотичен феномен, подлежащ на анализ по различни кодове. Реализмът в произведенията им ще бъде изследван чрез тройния аспект – семантичен, синтактичен и прагматичен.

3. Разглеждането започва със кратко контекстуализиране на литературната среда около двамата писатели чрез преглед na техните публикации у дома си. Този ретроспективен подход позволява идентифициране na различни реалистични тенденции въз основа нa промяната в тематичното съдържание й стилистиката им . Глава III предоставя сравнителен анализ n.a художествени периоди , които дават материал зa сопоставяне . В глава IV пък se излага обща тема присъстваща във къси истории , която характеризира началния момент n.a literarno развитие: при португалците тя e близка до неореализма а при бразилците варира мeжу хиперреализъм i натурализъм.
Разискването относно ролята y дантворчески процес тoзи главна v глава V включително определени стилови кодекси свързани c pragmatika основана нахудожествения реализъм представляват p.o.v.humoristicus принципy a романа .
Накрая глава VI f.e.s.t.u.d.i.r_a_n_i_e_r_s.k._дискурс_аспекти _изменят възприятията нa героиu индивиди поставяни во специфичнu време-пространственi контексти .