Английският пациент

През 1992 година Майкъл Ондатджи издава романа „Английският пациент“. В това произведение авторът успява да свърже четири човешки истории, повлияни от опустошенията на Втората световна война. Сюжетът се развива в Италия — в една изолирана тосканска вила по време на края на 1944 г. и началото на 1945 г. Романът е структурно организиран около две основни сюжетни линии, които взаимодействащи помежду си, разказват за човек с тежки изгаряния.

Първата линия проследява любовната история на английския пациент — унгарския граф Алмаси, който проучва либийската пустиня и има романтична връзка с Катрин Клифтън — съпруга на друг изследовател.

Вторият сюжетен поток се фокусира върху Хана — млада канадска медицинска сестра, която полага грижи за обгорелия и умиращ пациент след самолетна катастрофа. По-късно към тях се присъединяват Караваджо, приятел на баща й и шпионин с криминално минало, както и Кип — млад сапьор от Индия. Докато през деня той разчиства района от немски мини и бомби, през нощта поддържа интимност с Хана.

Алмаси получава прозвището "английският пациент", тъй като документите му са изгубени при инцидента със самолета му в северноафриканската пустиня. След като е сериозно обгорял, той е спасен от бедуини; не може да си припомни собствената си идентичност и е лекуван като британец поради факта че говори английски език и явно произхожда от висше общество.

Романът вдъхновява едноименния филм, който печели награда „Оскар“ през 1997 година в девет категории. Филмовата адаптация акцентира предимно върху интригата между пациента и неговата любима.