География на езиците

Този текст представлява географско изследване, а не лингвистично. Основната му цел е да разгледа една междинна сфера, която може да се нарече геолингвистика, подобно на термините социолингвистика и демолингвистика. Понеже е написано от специалист по география, то не засяга дълбочинните аспекти на лингвистиката — като фонетика, лексика и граматика — нито тяхното проявление в пространството; това остава задача за езиковедите. Вместо това, фокусът е върху „лингвистичната" или „диалектологична география". Географът използва заключенията на лингвистите и анализира езиците (или диалектите) като социални явления с широка значимост, докато само повърхностно разглежда общи проблеми свързани с речта.

Географията на езиците отделя две основни направления: обща география и регионална география. Общата част определя предмета на изучаване — езика като ключова характеристика на етническите групи и свързваща сила в обществото. Разпространението на езиците във времето и пространството отразява динамика, която подходът от гледна точка на географията разяснява. Така се формира една екология на езиците – важен принос към културната география.

Изложението относно разпределението на различните езици в главните континенти и големите държави позволява очертаването на регионалната им структура; обаче нейното утвърдяване среща трудности поради недостатъчно надеждни данни. Важно е също така да споменем факта, че дванадесет основни езика обхващат над 60% от световното население не само като майчин говорим язык , но до голяма степен също така служат за средство за културен обмен.