Боговете на безбожника. История и литература

Случайно се оказах българист. Мога да кажа, че не аз избрах това призвание, а то ме намери само по себе си. В младостта си изневерих на него и тръгнах по пътя на дипломацията, но то отново ме повика, за да потвърди мъдростта на будизма: "Какъвто и път да предприемеш, ще се срещнеш със самия себе си."

Животът ми не е насочен към кариера или успехи в политиката и финансите; той води към осъзнаването на смисъла на човешкото съществуване – призванието ми е да служа. Независимо къде се намирам, вървя все по този път. Кариерата и материалните успехи са важни, но животът има много повече стойност от тях и не трябва да бъде губен в непрестанно преследване на тези цели.

Само служението може истински да придаде значение на живота. Никога не съм изгубил надеждата, че мога да помогна и посветя усилията си за благото на българщината. Съдбата ми е свързана с Божия план (с моята съвест) – така българистиката стана част от мен./Петер Юхас/