Граничната идентичност

Основните въпроси, които ще разгледа настоящото изследване, са свързани с определянето на познавателните граници в социологията на отклоняващото се поведение. Дали гледната точка на криминологията при анализирането на престъпления е идентична с тази на социолога? Всички форми на отклонение ли могат да бъдат анализирани чрез методите и традицията в криминологията? Има ли винаги връзка между отклонението и бъдещото престъпление?

Определянето на границите не само между нормалното и отклоняващото се поведение, но също така и между самото отклонение и потенциалното престъпление, ще бъде предмет на анализа в първата част от изследването. Разграничаването между различните подходи и аналитични основания за отделяне и независимост на социологията по отношение към доминиращата традиция в изучаването на престъпността е основният акцент тук. Важно е да преосмислим безкритично възприетата теза за сходството между вижданията и методите както в криминологията, така и в социологията относно явления като отклонение или престъпление. Затова една от ключовите задачи е да се изградят адекватни предпоставки за аргументирано обозначаване реалните граници между социологията на отклоняващото се поведение и криминологичната парадигма.

Целият този анализ цели да предостави основания за оценка приложимостта на съществуващите социологически теории относно отклонението спрямо специфичната социална действителност в България. Спецификата тук личи както при формулирането и поддържането на социалните норми, така и във избора και представянето na различните форми na oтклoняващо ce пoвeдeние.