Граничната идентичност

Основните въпроси, към които ще бъде насочено настоящето изследване са свързани с определянето на познавателните граници на социологията на отклоняващото се поведение. Наистина ли, гледната точка на криминологията при анализа на престъплението остава неразличима от позицията на социолога? Всяко отклонение ли подлежи на анализ, основаващ се на изследователската практика и традиция на криминологията? Винаги ли отклонението е бъдещо престъпление и обратното?
Определянето на границите не само между нормативното и отклоняващото се поведение, но и между отклонението и бъдещото престъпление, е предмет на анализ чрез сравнението на различните концепции и интерпретации на отклонението и престъплението в първата част на настоящето изследване. Разграничението между подходите и аналитичните основания за обособяването и еманципирането на социологията на отклоняващото се поведение спрямо доминиращата традиция на изследване на престъплението, е основната задача на това изложение. Смятаме за изключително важна задача преосмислянето и проблематизирането на безкритично приеманата теза за съвпадението на гледните точки и подходите на криминологията и социологията, когато става дума за отклонение и престъпление. Именно затова, една от основните задачи е създаването на подходящи предпоставки за изграждането на аргументация за означаването на реалните граници между социологията на отклоняващото се поведение и криминологичната традиция в отношението им към отклонението и престъплението.
Целта на този анализ е да предложи основания за оценка на приложимостта на съществуващите социологически теории за отклонението спрямо българската социална реалност. Спецификата на българската реалност се проявява, както по отношение на създаването и възпроизвеждането на социалните норми, така и при избора и презентацията на формите на отклоняващо се поведение.