Историческо съвремие

В настоящата книга не се съдържат новаторски открития или поучителни истини. Тя предлага опит за установяване на показателни аналогии между историческите събития и съвременността, които ми се струват изключително впечатляващи. Особено в контекста на връзката между концепция и методология при решаването на исторически проблеми. Не става дума само за злодеи или единствено за светци; безупречните фигури от миналото, ако въобще могат да бъдат намерени, често остават незабелязани и неизвестни. Историкът, който излиза от архивите или библиотеките с усмивка и заявява, че носи информация от миналото, осъзнава, че тя не е нито окончателната версия, нито напълно точна. Защото абсолютната историческа истина остава недостижима. От това произтича нашето смесено чувство към историята - едновременно скептичност и доверие. Двете крайности в отношението ни я характеризират: или не извличаме никакви уроци от историята, или обратното – онези, които игнорират нейния опит са обречени да преживяват същите трудности повторно. Въпреки всичко историята представлява ценен ресурс с важни предупреждения; тя е богатство от разнообразие експерименти, в което всяко поколение селективно търси решения на актуални предизвикателства – понякога дори само оправдания.

От тази гледна точка интересът към основата на историята напомня стремежа към щастието - никога не можем да достигнем крайната цел. Защото ако има край, какъв би бил нашият свят без следващо начало? Какво ще остане за бъдещите поколения? Това желание е част от прогреса и неговият синоним. Ако то изглежда загадъчно за вас – такова е и за мен; няма как да бъде разгадаемо. Но това не означава, че трябва да спрем да го преследваме.