Другата археология

Никой не е в състояние да предвиди края на науката, тъй като той зависи от динамиката на обществото, която постоянно се изменя. Важно е да се подчертае, че българската археология все още не е достигнала стадия на "изчерпване", благодарение както на множеството исторически паметници, така и на общественото внимание към тях. Резултатите от изследванията остават далеч зад необходимите стандарти по отношение на обема и дълбочината спрямо стойността им, разбрана в най-широк контекст.

Когато става въпрос за възможния край на българската археология, трябва да вземем предвид споменатия вече риск от чуждестранни изследователи. Ако конфликтът между институции и спекуланти срещу академичното познание продължи, може да настъпи негативен резултат с рязко намаляване качеството на археологическите проучвания. По този начин българската археология рискува да бъде забравена в културното пространство на Европа – ситуация, която би представлявала сериозна загуба за съвременната ни идентичност. Краят на академичната археология би довел до упадък и смъртта на останалите аспекти от основополагающето хуманитарно знание. Дали това означава краят не само за нас самите като народ? Дали теориите относно края на националните идентичности и историята сами по себе си не са грешни или целенасочено конструирани с идеологическа цел за унищожаване на по-малки и уязвими народи? Обаче единствено онова общество може да бъде унищожено, което е изгубило интерес към живота си.

С надежда вярвам, че тези кратки размисли ще убедят поне някого в значимостта на археологията - тя определено не е просто екзотично занимание с миналото; всъщност става дума за много интересно хуманитарно знание, чийто достъп изисква усилия. Причините затрудняват изучаването ѝ не идват само от традиционното напрежение във всяка научна област, а включват опасността от опорочаване и заглушаване образа й като романтична дисциплина.