Антология на модерната италианска поезия

Ако XIX век е известен с модерната френска поезия, то за италианската можем да твърдим, че той представлява важен период на плодотворни търсения и очертава много от границите на откритията в XX век. Втората половина на века е особено значима не само заради продължаващото творчество на величия като Еудженио Монтале (лауреат на Нобелова награда), Салваторе Куазимодо (също Нобелов лауреат) и Марио Луци, но също така и за появата на нови поколения автори. Представители като Андреа Дзандзото, Мария Луиза Спациани, Пиер Паоло Пазолини и Едоардо Сангуинети, подкрепяни от усилията на родените след войната Маурицио Куки, Джузепе Конте и Чезаре Вивиани допринасят за обогатяване на вече установената традиция и изграждат мост към бъдещите творчески търсения. Тази антология ще запълни една пропаст в българската култура, имайки предвид факта, че след 60-те години – когато "Осем съвременни италиански поети" от покойния Драгомир Петров беше не просто явление, а важно събитие за самата българска поезия – не е имало подобно мащабно представяне на италианската литература.