Аутопсия на една любов/ тв.к.

На третия такт тихо и загадъчно започна да звучи контрабасът на Жоро: осмина... пауза... осмина... пауза, две осмини... пауза… "Болеро" от Рабел.

Бени се наклони към микрофона, притиска флейтата до устните си и издаде онази безкрайна мелодия, която сякаш идва от нищото - мистериозна, сладострастна, топла като испанска нощ. Тя носи в себе си непозната опасност и тъмно желание, с магическо заклинание и предчувствие за нещо незабавно приближаващо се – неотменимо… С печално предупреждение и мрачна величественост; остри ръбове на ножа през нощта с лоша кръв! - една единствена горда мелодия без промяна в тоналността, която всеки следващ инструмент поема и повторно възпроизвежда с торжественост. Тя расте все по-силно и по-мрачно; ритъмът на барабанчето става все по-ясен и пронизителен. Накрая всички инструменти обединяват силите си във форте в огромната сфера на мелодията: развълнувани, напрегнати и обречени… В този момент те завършват мощно финала със зловещата модулация на това страховито произведение, където мелодията, ритъмът и тактът резонират едновременно в черната дупка на безкрайното нищо.