Парфюмът. Историята на един убиец/ тв.к.

Романът е публикуван на 42 езика с тираж от 15 милиона копия. „Парфюмът” разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено в дъното на обществото във Франция през XVIII век. Неговата мечта е да създаде аромата на вечната жена, проектирана от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство за постигане на желаното ухание. Историята привлича читателите със своята ужасяваща красота.

Книгата е силно въздействаща и оставя траен отпечатък върху читателя.
Според Тайм Мегазин, адаптацията на романа в киното се превръща в истинска сензация. Съвместна продукция между Франция, Испания и Германия, филмът включва звезди като Дъстин Хофман и Алан Рикман в главните роли, а Бен Уишоу играе ролята на Грьонуй. Женската роля е поверена на Рейчъл Хард-Ууд под режисурата на Том Тиквер с бюджет от 50 милиона евро. Само за първите 24 часа след премиерата филмът привлича 250 хиляди зрители и възстановява инвестициите още през първия уикенд.

Историята зад адаптацията започва когато Тиквер открива романа „Парфюмът” едва навършил двадесет години; по това време той предпочита съвременни теми над историческите произведения. Въпреки това романът го впечатлява с универсалността си – описвайки мрак чрез мощни образи: раждането при рибния пазар или убийствата над идеализирани жертви предизвикват дълбоки чувства у него.

Тиквер задава въпрос как един странник и сериен убиец може да завладее толкова много читатели от XXI век? Откривайки множеството лични интерпретации сред хората относно сюжета, той осъзнава аналогия между Грьонуй и самотниците в литературата - герои като тези при Сартр или персонажа изпълняван от Робърт де Ниро.

Зюскинд вероятно предполага подобно интимно отношение към творението му; според Тиквер неговият стил прави читателя съучастник с престъпника без те сами да осъзнават последствията му.

Темата изисквала огромни усилия от страна на режисьора и екипа – те прекарват значително време в град Грас, известен със своите парфюмерийни традиции. Там работят най-добрите експерти по миризмите; информация за тях била използвана директно в сценария.

Процесът по избор на актьори не бил лесен - след многобройни кастинги агентка насочила Тиквер към Бен Уишоу именно докато играел Хамлет; веднага го избрал за ролята си сякаш имал ясна представа кой трябва да бъде Балдини – винаги искал Дъстин Хофман там.

Продуцентът Бернд Айхингер чете романа още през 80-те години и моментално решава да го адаптира за киното; но чак след 15 години получава разрешение от Зюскинд благодарение разговор с издателството относно правата върху книгата.

Според него успеха идва защото романът представлявал оригинална творба - не просто криминален сюжет, а повествование за самотност черпещо вдъхновение както от характера така и социалната динамика около героя.Говорейки за избора си представял колко важна била подготовката по сценарий задължително свързано с опитването постепенно да разбере какво точно търси аудиторията..

А другият сценарист Андрю Бъркин асоциира прочитането с ароматичния букет включвайки различии нотки…

Бен Уишоу определя герой си като социалният единак страдащ отвратителния дефицит во връзка човешкост но носещ уникален талант... На свой ред Дъстин Хофман вярвал че всеки парфюм притежавал собствен характер което ги обединявало със сложността характерна във взаимоотношението им — наподобяващи динамиката между Моцарт та Салиери където двама гениални артисти били разделени само чрез онова недостижимо качество обладавано единствено ...