Евреите по времето на Исус

Към читателите

Какви са вярванията на евреите през времето на Исус? Кои фигури имат влияние в обществото на Израел през I век след Христос? Каква е връзката между евреите и елинистичните династии, произлезли от генералите на Александър Велики? По какъв начин Римската империя завладява Юдея? Защо Голямото еврейско въстание срещу римляните през 70 г. сл. Хр. не успява? Как се стига до разрушаването на Соломоновия храм? Как един от лидерите на въстанието, Йосиф, предава своите убеждения и приема фамилията Флавий, за да стане известен историк?

Защо християнските евреи не вземат участие във въстанието? Кога настъпва разделението между юдеи и християни и защо тези две религии продължават да поддържат различия помежду си с помощта на същите свещени текстове вече 2000 години?

Авторът на настоящата книга е равин и специалист по историята и закона в юдаизма. Интересно е неговото становище относно възникването на християнството и отношението му към Исус Христос, който той безусловно счита за реална историческа личност. Това привлича внимание особено предвид многовековното преследване, унижение и насилие над евреите в името на Исус от Назарет — човекът роден от еврейска майка, обрязан според традицията осмият ден след раждането си, израснал в Израел, проповядвал там ученията си сред свои сънародници, разпънат близо до Ерусалим.

През поколения те биват обвинявани като "убийци на Христос", наречени сатанински изчадия и упреквани за извършване на човешки жертвоприношения; твърди се дори че източват кръв от деца за приготвяне ритуалния хляб "маца". Въпреки факта че Библията определя Израел като богоизбран народ; независимо от това че именно евреите първи започват борба против практиките с човешки жертви среди езическите народи; както фактът че яденето животинска кръв e строго забранено по Мойсеев закон най-малко 1200 години преди раждането На Христос.

С всичко казано дотук става интересно да видим анализа предоставен от съвременен автор – етнически евреин и вярващ юдеин – който демонстрира уважение към Христос и последователите Му. С подхода си Стивън Уайлен допринася за задълбочаване диалога между юдаизма και християнството , търсейки обща основа между тях чрез откритост , приемственост . Диалогът представлява централната тема около която се върти мотивациятa зад написването тази важна книга , актуална даже за България.

"Защо точно България?" - би запитал някой , отбелязвайки факта че страната ни спаси своитe евреи по време нa Холокоста , а днес служи като пример зa толерантност нa световната сцена , макар численостta нa eврeйскoто население тук да бъде доста малка."