Етюди по народопсихология на българина

Нито един народ не може да бъде изследван без необходимото уважение, тъй като той не е просто обект. Въпреки това, най-голямата грешка би била да направим пиетета основополагающа идея. От този момент нататък навлизаме в един сантиментален цикъл, който всъщност не отразява народната психология, а представлява идеализация. Според Джовани Джентиле, обективното разглеждане на субекта е само илюзия. Затова е особено важно да знаем в кой исторически контекст се извършва анализът на поведението на народа – защото през различни исторически периоди се проявяват специфични наклонности. Никога няма да можем да видим българския народ през погледа на Вазов; неговите възгледи за „Хубава си татковино“ или „Език свещен на моите деди“ са отражение не толкова на целия народ, колкото на определени аспекти от поведението му в конкретно време и пространство. Например, когато Аспарух преминава Дунава с населението си, това събитие подчертава психологически моменти и качества, които исторически нямат аналог. Но тези характеристики не са постоянни за народа ни завинаги. Когато днес се опитваме да изучаваме българската психика, трудно можем да открием положителни черти - липсват масови прояви на достойнство или убеденост у хората. Вместо това наблюдаваме значителна адаптация и консуматорско поведение с утопичен характер; то остава предимно психическо явление без реална материална икономическа основа…