Когато изкуството е откровение

Представени са алтернативни анализи на значими фигури от философията и естетиката, сред които Аристотел, Русо, Хегел, Ницше и Попър. Що се отнася до българските автори, акцентът е поставен върху вечните ценности, които те ни оставят: Ботев, Вазов, Гео Милев и Димитър Димов. Критично са разгледани личности като Стамболов, Пенчо Славейков и Тончо Жечев заедно с многобройните "жреци" на академичните учения.

Същият автор е написал:
„За нов прочит на гръцката класика“ (1994),
„Едип тиранинът“ от Софокъл. Митът и трагедията (1995),
„Екология на духа или Изкуство и идеокрация“ (1997),
„Антигона“ от Софокъл. 25 века по-късно (1999),
„Едип тиранинът“ от Софокъл. Неразгаданите знамения на една велика трагедия (2002)
и „Свободата в изкуството и насилието на догмите“ (2005).