Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев дебютира на 18 г. Има над 2000 текста за киното и театъра, стотици студии, 18 монографии, книги и учебни пособия, издадени на български, руски, френски, немски, английски и др. езици. През 1966 г. защити дисертация в Москва. Тя впечатли видни люде: Сергей Юткевич, Лев Кулешов, Виктор Шкловски, Юрий Лотман, Марсел Мартен, Гуидо Аристарко, Акира Ивасаки и др. Съратникът на Айзенщайн, Мейрхолд и Станиславски, на Пикасо, Матис и Малевич - проф. Юткевич -обобщи значимостта на труда му така:
"Работата на Неделчо Милев е явление, знаменателно и значително".
Изследователят на Вертов - С. Дробашенко - сравни Милев с Канудо, Балаш, Кракауер и Базен, за да заключи:
"Той печели в сравнение дори с Гуидо Аристарко."
Пиер Рув (Петър Увалиев) изтъква по радио Лондон таланта и значението на българския учен.
Милев респектира световната филмова общественост с три неща:
Първо, той създаде своя Теория на психо-физическия монолог. Преосмисли теорията за литературния вътрешен монолог, изследвайки интроспективните образи върху екрана. С това Милев обогати и общата естетика, и психологията.
На второ място, той проникновено анализира най-актуалните тенденции в световното кино през 60-те г. Неговите разбори на Фелини, Тарковски, Бергман, Куросава, Ален Рене прокараха насоки към бъдещето.
Трето, той влезе в дискусия с догматичните възгледи по онова време.
Член-кореспондент Тодор Динов