Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев започва кариерата си на 18 години и е автор на повече от 2000 произведения в областта на киното и театъра, както и стотици статии, 18 монографии, книги и учебни материали, издадени на различни езици като български, руски, френски, немски и английски. През 1966 година той защитава дисертация в Москва, която впечатлява много известни личности като Сергей Юткевич, Лев Кулешов и Виктор Шкловски. Професор Юткевич - съратник на Айзенщайн и Станиславски - обобщава важността на работата му с думите: "Творчеството на Неделчо Милев е значимо явление." Изследователят С. Дробашенко сравнява Милев с велики имена като Канудо и Балаш и заключава: "Той дори надминава Гуидо Аристарко." Петър Увалиев (Пиер Рув) подчертава по радио Лондон таланта му.

Милев оставя своя отпечатък върху международната филмова сцена чрез три основни постижения:
На първо място, той разработва Теорията за психо-физическия монолог, преосмисляйки концепцията за литературния вътрешен монолог чрез анализиране на интроспективните образи във филмите. Това допринася както към общата естетика, така и към психологията.
На второ място, неговият задълбочен анализ на ключови тенденции в световното кино през 60-те години включва разбори за творби на Фелини, Тарковски и Бергман; те предлагат нова перспектива за бъдещето.
Накрая той влиза в дебат с догматичните възприятия от онова време.
Член-кореспондент Тодор Динов