Главата на Гогол. Игрите на гения, или животът на Леонардо

В биографичната си творба "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов споделя, че вече е изживял четвъртия си живот. Той твърди, че предишният му живот е започнал около 1470 година по време на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос. Там той станал ученик на художника Йеронимус Бош и бил допуснат да работи върху известния триптих "Градината на наслажденията", който се намира в музея "Прадо" в Мадрид.

В новия си шедьовър — "Игрите на гения, или животът на Леонардо", авторът продължава своя завладяващ разказ от средновековието, но сега главен герой е Леонардо да Винчи. Корольов описва великия художник като свой съвременник от третия му живот и предоставя множество детайли, които дори не са известни на първия биограф на Леонардо - маестро Базари. Интересно е да се отбележи, че когато Леонардо почива през 1519 година, самият Базари едва ли знае много за него – тогава той е само седемгодишен. Освен това Корольов уверява читателите, че Леонардо открил тайната на безсмъртието и все още живее.

Четвъртият жизнен период за Анатолий Корольов започва през 1949 година в Русия, където идва под формата на тригодишно момче - единствен син на щастливо семейство от уралския град Молотов (който вече не съществува под това име). С времето детето пораства и става един от най-забележителните писатели в съвременна Русия.

Той има зад гърба си десет книги и хиляда есета; написаните радиопиеси са представени в Москва, Талин, Варшава, Братислава и Кьолн. Най-голям успех му носи романът за отсечени глави - "Главата на Гогол", с който получава престижната италианска награда "Пене" (веднага след Умберто Еко) и редица международни отличия. Произведенията му са публикувани както в Италия така и във Франция и Германия.

Анатолий Корольов e роден през 1946 година в Перм. Неговият дебютен роман — сюрреалистичният "Дракон" — излиза тридесет години след написването му през 1972 г., а страниците са украсени с рисунки и колажи собственоръчно направени от автора. Като една от водещите фигури сред руския постмодернизъм , Корольов придобива светова популярност благодарение на повестите και романите си: “Геният на местността” (1990), “Ерон” (1994), “Човекът-език” (2000), “Главата на Гогол” (2000), “Змия в огледалото” (2001) И “Да бъдеш Бош”(2004).