Пътеводител на хубавите места

Кой ли знае къде в Родопите се намира Хазър баба – защитникът на пътешествениците? Какво кара светец да се усмихва? Къде растат ахатите? Някой помни ли как се моли за дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А как става приготвянето на обредния кешкек? Кое цвете носи името четиресета хубост? Или как можем да уловим дивата вода?

Винаги сме ценели непокорните места, но също така и случайните срещи по време на пътуване. Обичаме запуснатите пътеки, които не е ясно накъде ще ни отведат: към крепости, водопади, странни скали или пресъхнали реки. Често попадаме и в махали с едва двама-трима жители, където понякога прекарваме часове в разговори с местните.

Това е въпрос на баланс – тъй като светът проявява интерес само към определени локации и хора – ние търсим онези аспекти, за които никой не говори. Представям си красивите места като картини изпълнени с истории. Например, вечерта бавно настъпваща в планината; гънките на хълмовете постепенно губят контурите си и всички детайли започват да се смесват. В далечината, там където изглежда няма нищо особено, проблясват две-три светлинки от единия край на планината. След малко откъм другия склон излизат още една-две искрици. По-далече, сред пустотата се появяват още няколко - толкова много, че могат да бъдат преброени само с пръстите на ръцете ни. Ако погледнем около себе си ще осъзнаем колко много такива места все още съществуват и те не са заплашени от откритията на времето. Освен иманярите кой би могъл да бъде заинтересован от факта, че върху един камък в Северна България стотици години наред хора идват за да рисуват слънца или елени или издялкат два реда текст?

С течение на времето обаче значението както на местата така и тези хора покрай нас придобиваха все по-голяма важност. Заради това тази книга разглежда не само местата които безследно изчезват от картата но също така и живеещите там хора , които поддържат усещането за нормалността и целостта na света .