Животът на Арсениев

Понякога, когато попадам в чужд дом, взимам стар албум и разглеждам снимките. Лицата на хората от тези избледнели изображения предизвикват у мен странни и сложни емоции […] Всички те са живели някога и никъде, всеки с уникалната си съдба и в различни времена, където всичко – дрехи, обичаи, характери и обществени нагласи – отразява тяхното време. Тези чувства ме завладяват и сега, когато мисля за миналото ми: дали наистина съм съществувал?
„Животът на Арсениев” е написан извън родината и представлява завръщане към най-дълбоките чувства – любовта към родината и победата на любовта над забравата. Много малко автори успяват да постигнат такава изразителна сила при опитите си да проучат миналото време, впечатленията и чувствата, които формират нашето същество.

Относно автора:
Иван Алексеевич Бунин е първият руснак носител на Нобелова награда за литература; поет, публицист, литературен критик и преводач. Роден през 1870 г. във Воронеж в благородническо семейство. В младежките си години работи като редактор и чиновник; дебютният му сборник със стихотворения излиза през 1881 г. През 1903 г. получава Пушкиновата награда от Руската академия на науките два пъти - през 1903-та и 1909-та година - а след това става почетен академик. След болшевишката революция напуска Русия за Франция, където продължава творческата си дейност. Сред известните му произведения са разказите „Село”, „Суходол”, „Леко дихание”, „Господинът от Сан Франциско” както романът „Животът на Арсениев”. През 1933 г., той печели Нобеловата награда за литература благодарение на "строгото майсторство" с което развива традициите на руската класическа проза."