Парапет за душата

„Стихотворения, които представляват изповеди с неочаквана визуализация и интонации, вариращи от шепот до вик. Те съчетават красота и болка в апокалиптични образи, които те захващат и те привличат в своето силно поле. Тези картини не само че представят спомени от личния опит на забавен каданс, а създават завладяващ филм, в който сякаш е внедрен загадъчният „25-и кадър“, целящ да внушава на подсъзнателно ниво – не за да зомбира, а за да дари прозрение, любов и милост.“ – Надя Попова

Записано в личния дневник:

Когато предците са хора с достойнство,
фамилното име носи дълга сянка.
Тази сянка става още по-дълбока,
ако родоначалниците притежават талант и дух.
Много примери можем да наблюдаваме:
до величествения дъб расте крехко дръвче...
Неизменно е сравнението...
И си припомняме как Лев Толстой
реагирал на остроумната забележка
за бледия му родов произход.
Поглаждайки брадата си тихо казал:
"Да, явно природата си взема почивка"…
Но когато потомците надминат родителите
по умение, талант и чест –
тогава природата ликува
пред великолепието и мощта
на семейното дърво!
Всичко останало е гората...