Степени на самотата

Миле Стоич е поет, който притежава хърватски и босненско-херцеговински корени. Като творец на нашия красив език с многобройни имена, той определено се вписва в категорията южнославянски писатели. Въпреки това, неговият стил и теми — самота, песимизъм, меланхолия и носталгия — заедно с богатата му образованост и майсторство в словото го поставят сред средноевропейските автори.

Според Валериян Жуйо

Стоич е поет, чийто стремеж е да разкрие истината пред света и да я спаси чрез изкуството си. В същото време обаче осъзнава безсмислието на тези усилия, тъй като пътят към абсолютната истина не съществува. За него поезията представлява пространство за лична изповед, свидетелстване и разказване на истории.

Според Крешмир Багич

МИЛЕ СТОИЧ (роден през 1955 г., Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философия в Сараево и след това работи като редактор в различни медии. По време на войната в Босна е принуден да напусне страната си. След миграцията преподава във Виенския университет. През 2005 година се връща обратно в Сараево, където продължава да живее и твори днес. Миле Стоич има над тридесет публикувани книги с поезия, проза и есета; носител е на множество литературни награди. На фестивала Croatia Rediviva през 2019 г. получава маслинов венец за цялостното си творчество. Негови произведения са преведени на много европейски езици; българската публика познава стихосбирката му „Небесен пансион“, издадена от „Панорама“ през 2011 г., а последните десет години той представя новите си стихотворения под заглавията „Това което остана от нас“ и „Ще дойдат други“. През 2021 г. публикува том със свои събрани стихотворения под названието „Музи и Еринии“.