Моят път към и за архитектурата. По пътя. Албум

Модерността представлява явление с поне два основни аспекта: обективен, свързан със социално-икономическото развитие, известен като модернизация, и субективен, касаещ личните преживявания на индивида – всички негови драми и страдания, както и артистичните и теоретичните му изрази. Пеньо Столаров е човек, който се противопоставя на света около себе си. Той напомня Дон Жуан в стремежа си да комуникира пряко с Бога; това ми сподели Георгий Станишев в един дъждовен октомврийски предиобед. Всъщност светът не търпи по-малко от сблъсъците с него отколкото самият Пеньо. А той използва парчетата от разрушенията след битките като защитна броня за себе си. Няма как да бъде иначе. Пеньо Столаров е архитект, който успешно преминава през бурите на късния XX век, опитвайки се да се справи с различни държави, политически режими и доминиращи културни парадигми. Той олицетворява своята епоха - колажна фигура на индивидуализъм, разнороден хищник готов да рискува и скептичен към всякакви структури и йерархии. Формулата за успеха на Пеньо Столаров през последните 50 години сред измамно спокойните води под заплашителни скали и между нестихващи течения при прехода между два века е: духът на времето (Zeitgeist), духът на мястото (genius loci) и всеобхватният аз.
Гл. ас. д-р Анета Василева