По кривите пътеки на българския преход (и още). Поглед отдалеч

Сборникът включва публицистични статии и интервюта, които отразяват събития и факти от различни страни. По-голямата част от тях обаче се фокусират върху важни моменти в България през периода на прехода от диктатура към демокрация.

Не приемам твърденията на поддръжниците на комунистическия режим, че е остаряло и безсмислено да обсъждаме престъпленията му. Те наричат подобна критика „пещерен антикомунизъм“. Всички знаем, че ужасите, причинени от нацизма, продължават да бъдат предмет на нови книги, филми и научни изследвания дори след като са приключили и извършителите им са били наказани. Въпреки това никой не ги определя като „пещерен антинацизъм“ или не намалява значението на тези произведения. При комунистическия режим – просъществувал по-дълго време от нацизма и причинил смъртта на повече хора – ситуацията е различна. Тук политическата организация с ново име продължава да функционира без разкаяние или извинение за многобройните си злодеяния. Лишена от истинска идеология или с фалшива такава, тя чества своите годишнини и герои без притеснения относно обвинения в „пещерен комунизъм“. Продължава да манипулира обществото чрез познатите си методи – лъжи, полуистини и исторически фалшификации. Тоталитарните комунистически режими все още не са достатъчно проучени, разобличавани и осъждани въпреки видимите им вреди: те оставят отпечатък върху промитото съзнание на част от населението, което е било възпитавано почти половин век при техния контрол; проявяват се в социалното неравенство; водят до обезценяване на моралните стойности; а също така показват невежест във връзка с историческите истини.