Революцията в България 1989-1990

В книгата се разглеждат подробно и с множество нюанси радикалните трансформации, които настъпват в периода на перестройката под ръководството на Михаил Горбачов. Тези промени касаят външната политика на Съветския съюз, отношенията между СССР и Америка, както и ситуацията в социалистическите държави от съветския блок, което води до края на Студената война и мирните либерални революции в страните от Централна и Югоизточна Европа.

Акцентът е поставен върху характеристиките на „реалния социализъм“ и така нареченото развито социалистическо общество у нас – България, което всъщност не може да бъде определено нито като истински социалистическо, нито като действително развито; по-скоро то представлява деформирано развитие. Изтъкнати са мизерните опити за преустройство и либерални реформи от страна на комунистическите лидери в България, тяхното идеологическо ограничение и лицемерие, скриващи стремежа им да задържат властта независимо от обстоятелствата.

Ключова част от разказа е посветена на смелите български интелектуалци, които чрез своето различно мислене защитават хуманистичните идеи. Чрез своята критика и творчество те вдъхновяват гражданската опозиция срещу личния режим на Живков с цел постигане на свобода, демокрация и защита правата на човека; споменават се дисиденти и правозащитници със своите развития идеи, противоречия както успехи , така слабости при независимите организации. Разказва се как благодарение именно на тяхната дейност „дворцовата революция“ от 10 ноември 1989 г. прераства в бурен революционен процес, който принуждава комунистическия елит да ускори демократичните реформи и да започне преговори с опозицията посредством кръглата маса – това става началото за българския „договорен преход“ към демокрация и свободна пазарна икономика.