Ключ на българския език

Книгата, която държите в ръцете си, е написана от Г. С. Раковски и носи заглавие "Ключ на българския език". Проектът за нея възниква през 1857 година в Нови Сад, а работата по текста започва в Одеса през 1858 година. Публикувана след смъртта на автора, книгата излиза благодарение на племенника му Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г., изпълнявайки завещанието на Раковски да я опази и направи достояние на българския народ.

Раковски е известен като основоположник на организираното движение за подготовка за всенародно въстание срещу турското робство след провала на легията да пренесе борбата от Сърбия към България. Въпреки че повечето хора го познават предимно като писател и революционер, малко знаят колко талантлив учен е бил той.

В своя труд Раковски прави впечатляващи анализи относно структурата и произхода на българския език. Той доказва неговата древност и връзките с санскритските и индо-зендските езици, както и паралелите между старобългарските вярвания и тези описани в Авеста – свещения текст от Хиндистан. Освен това подчертава значението на българската писменост още преди Кирил и Методий, твърдейки че покръстването при македонците е било първото в Европа много преди гръцкото.

Раковски се фокусира върху исторически данни от Херодот, които показват тракийците като вторият по големина народ след индийците; заключавайки че българите са наследници именно на тяхната култура. Според него името „българи“ съществува дори преди термина „славяни“, а анализа му разкрива идентичността между пеяни (певци) и славяни.

Той също така отбелязва факти за независимостта на балканските българи до падането под османска власт; те многократно са призовавали свои братя отвъд Дунава да се присъединят към тях във войните против римляните. Интересно му виждане представляват временното възстановяване чрез владетели като Атила над обширния територия с участието точно на такива империални ресурси.

Анализът му продължава с критика спрямо гърците – как те преиначават историята си след поражения от Филип II или Александър Велики; нареждайки ги сред жертви вместо победители.
На фона нашумявания интерес към християнството у гърците трудно може да бъде установено такова желание пред Юстинианова эпоха - което самият Павел укорява с остроумие за разврата им по онези времена.

В допълнение Раковски посочва сходства между французите със славянската имиграция; техният животосистема налага дрuidизма подобно преживяване при нас.
Освен това акцентира внимание върху народните песни споменавайки галатските войни по време III век пр.n.е., откривайки реалистични сведения около важността им дори според латинските историци."