Иконичността на думите в съвременната българска поезия

Мариана Тодорова, родена през 1946 година, е известен литературен критик и историк. Тя е написала множество книги, сред които "Лирика и време" (1978), "Самороден знак" (1981), "Кръстьо Куюмджиев в българската литература" (2003) и "Поемата Зелена игра на Иван Радоев" (2003). Други нейни произведения включват "Александър Геров. Самотникът" (2004), "Георги Господинов - от Гаустин до Градинаря" (2009), както и по-късните заглавия като "Физика на тъгата - като послание" (2012), две части на "Почерци" (2015 и 2018) и есето "Животът - нашата едничка страст. Александър Геров."(2019). В момента тя заема длъжността доцент доктор по Нова и съвременна българска литература в Института за литература към БАН. Освен това управлява издателство “Карина-Мариана Тодорова” и е удостоена с международната награда „Заслужил за полската култура“ през 2002 г., както и многократни номинации от португалските библиотеки между 1997-2003 г. за усилията си в популяризирането на португалската литература.