Благ мехлем

Текстовете на Бойка Асиова ми харесват, защото начинът, по който тя интерпретира както видимия, така и невидимия аспект на човешкото съществуване, е уникален. Привлекателен е и свежият израз от родния й край.

Завиждам ѝ – неведнъж съм споделял това с нея – за онази нейна способност да възкресява спомени за планинските хора, които са естествени и автентични. Те притежават простички страсти и странен речник; макар действията им понякога да изглеждат груби, в дълбините на душите си те носят следи от ангелска нежност.

Възхищавам се на знанието ѝ за забравени думи, които действат като освежаващ полъх от красивата котловина между три планини. Тези думи раздвижват затворения въздух на нашето модерно и стерилно общуване.

Анжел Вагенщайн