Пещерата

В едно безименовано селце, грънчар заедно с дъщеря си произвеждат глинени съдове в стара примитивна пещ, които планират да продават на огромния модерен Център. Но Центърът отказва да закупи техните творения, тъй като не отговарят на изискванията на клиентите. В резултат на това, бащата и дъ daughter решават да създават фигури от глина, но те също биват грубо отхвърлени. Зетят на стария грънчар работи в Центъра като охранител и тримата се местят в внушителната 48-етажна сграда, обединяваща търговски, развлекателни и жилищни пространства, където ще открият зловеща истина, която завинаги ще промени живота им.

„Пещерата“ представлява типичен роман по стил за Сарамаго – отличава се с нестандартна пунктуация и задълбочени размисли; включва притчи и библейски препратки и е наситен с психологическа и философска дълбочина. Освен това съдържа фин хумор и остроумие. Авторът майсторски представя ярката картина на бурните трансформации в ежедневието на семейството както и промените в манталитета на съвременното общество.

Сарамаго изгражда силна антиутопична визия вдъхновена от Оруел, преосмисляща Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Центърът символизира измамния свят на сенките — място изпълнено с имитация — докато неговите жители са затворници във фалшива среда; противопоставянето между тази среда и естествените възприятия разкрива простотата но истинността на човешките чувства: лоялността към куче или неочакваната любов подчертават автентичната природа у хората.