Хълмът на Данов

„Всяка книга представлява писмо, а всеки автор е пощальон.

Преди известно време имах честта да бъда редовен посетител на Радичков. Това се случи във връзка с публикуването на последната му творба „Смокове в ливадите“. Няма как да забравя начина, по който говореше. Гласът му беше специфичен и уникален. Радичков играеше с думите, подобно на децата, които си играят със слънчеви зайчета. Нужно му беше само малко стъкло и слънце. Във всяка негова дума имаше нещо допълнително – то излизаше от самата дума като змия от старата си кожа. С годините физически той сякаш намаляваше, но духом изчезваше по различен начин – не според законите на Природата. Този процес не бе обичайното стареене; той се преобразяваше в Слово и така премина в Отвъдното.“

Недялко Славов