Изворът на знанието Т.3

„Извор на знанието“ представлява основното произведение на св. Йоан Дамаскин, в което той систематично представя християнските учения. Изключителната дълбочина и ясност на догматичните формулировки му осигуряват постоянно място в църковното Предание. Съчинението е разделено на три части: първата част, известна като Философски глави (в средновековната славянска традиция наречена „Диалектика“), служи за методологичен увод и предоставя специфична логика за богословското разсъждение, вдъхновена от Аристотеловите идеи и античните коментари. Втората част – „За ересите накратко“ – обобщава 103 различни ереси и лъжеучения. Третата част – „Точно изложение на православната вяра“ – предлага систематизирано представяне на църковното учение.

На вниманието на читателите се предлага първият пълен български превод на „Извор на знанието“, направен от оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български) и включва три тома. Първият том съдържа „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият том разглеждат най-обширната част от съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, придружени с указатели и допълнителен справочен материал.

Йоан Дамаскин бил арабски християнски теолог, химнограф и светец, считан за един от отецте на Църквата, който пише на гръцки език.

Роден във влиятелно арабско християнско семейство в централния мюсюлмански град Дамаск, неговото рождено име било Мансур ибн Сарджун (Мансур синът Сергий). Получава името си от дядо си Мансур, който по времето на византийския император Ираклий управлявал данъчните сборове в региона. Според преданията баща му Сергий Мансур бил главният ковчежник при тогавашния Дамаски халиф; забелязвайки умствените способности у Йоан, той решил да намери учител за него. Житието му описва как веднъж баща му видял много пленени християни по площадите; между тях бил образован италианец-монах, когото купил като роб с цел да обучава Йоан и брат му Козма (по-късно известен като свети Козма Маюмски). Така двамата получили образование над средното ниво за времето си.

След смъртта na Сергий-Йоан наследява службата при халифа, който рано оценява необикновения интелект у него. По това време започнал разцветът неконформизма към изображенията в Източната римска империя; Йоан Дамаскин става един от най-запалените защитници иа почитанеиета инконопочитание . Император Лъв III (717–741) вижда заплаха срещу новосъздаваната доктрина чрез действията йoго , затова изпраща писмо до халита , къдeто обвинява Йoan Damaschin че има намерение да го свали oт престола .