Още една натрапница

Кого има предвид Атанас Стойчев в своите писания? Отговорът е прост - авторът обича да започва книгите си с посвещения, които му позволяват да се освободи от всякаква отговорност, подобно на предупреждение: "Използвайте на свой собствен риск." В настоящото произведение дори има две такива посветености - едната е за целия род до седмо коляно; другата – за приятелите, с които сме запазили отношения; онези, с които сме се разделили; хората, с които не успяхме да станем близки и също така за познати, които няма да разпознаят себе си в текста и непознати, които могат би да открият отражението си.

Така че дори ако нямате щастието да сте част от неговото семейство, все пак можете да намерите място в посвещението и спокойно можете да предположите, че пише за вас. Но тук идва грешката ви – не бива изобщо да бъдете спокойни! Защото читателите на Атанас Стойчев всъщност са изложени на опасност. Авторът не пише за тях по начин който ги утешава, а точно обратното – той пише срещу тях. В творбата му героите са заменени от читатели - те наблюдават скришом зад завесата или надничат през врата на кръчмата, притеснени за това дали ще бъдат разпознати – уверявайки себе си, че става дума само за чужди истории.

Но авторът не допуска любопитни зрители - със своя непретенциозен стил той ловко отпуска тетивата и между ярките образи на привлекателни нахални типове и отчаяни губещи прелита разобличаваща стрела право към учудения читател (много преди шокиращия финал). При Чехов присъстват пушки; Атанас Стойчев използва лъкове като средство за объркване. Не казвайте после, че не сте били предупредени. Приятно оцеляване!