Цветята на клоунадата

Дори и най-красивите цветя в крайна сметка ще завехнат, а ние, хората, също ще се разпръснем един ден.

„Сега ви моля да обърнете внимание на звуците от вълните и крясъците на чайките, докато обсъждаме последните четири дни. Непоклатимият реалист би могъл да определи тези моменти като истински фарс. Но действителният фарс е фактът, че този ръкопис дълго време служеше за подложка под чая на моя редактор и ми бе върнат с голям черен следа от горещия съд на първата страница. Истинската комедия е как обвинявам тъмното минало на жена си за моите проблеми, докато преминавам през радост и скръб. Фарсът се проявява и в начина, по който оправям яката си пред заложната къща, вярвайки че тази изкуствена увереност може да прикрие колко ниско съм паднал.

Всички ние сме клоуни. Ако искате да видите истински фарс, погледнете себе си в огледалото. Човекът натоварен с реалността играе спектакъл за издръжливост и сила. Ако не можеш да осъзнаеш това, драги читателю, значи никога няма да можем да се разберем взаимно. Животът е лоша комедия; понеже не можем да променим този факт вече, защо просто не го направим добър? Но истинският живот остава онова царство – място до което може би никога няма да стигна. Единственото прекрасно нещо у мен е надеждата никога да не забравя тези четири дни изпълнени с емпатия – дни които са равносилни на повече от пет или десет години от живота ми; дни с много по-голяма стойност от всичките ми преживявания досега.“