Последни истории

Думите всеки ден се подреждат в съзнанието ѝ, изчистват се и се полирани. Те неволно остават запомнени в паметта ѝ. Подобно на компютърен вирус, те проникват в ума и започват да се размножават, свързвайки се с други думи и навлизащи дълбоко в съзнанието като натрапчиви мелодии или стихотворения. Но е важно изреченията да бъдат безупречни. Задачата ѝ е да общува с хората и да им обяснява това, което виждат пред себе си. Без нейното присъствие те биха останали незабелязали много неща около тях; щяха да са погълнати от собствените си мисли, защото там всичко започва и завършва.

Разбираемо е, че тя не говори от свое име или разказва личен опит – това би било прекалено сложно; вместо това споделя знания, придобити за другите чрез книги, които никога няма да прочетат или проучвания, до които никога няма да стигнат. Тя действа като посредник. Говори от името на нещо по-голямо и колективно без ясни граници. Опитва се винаги да формулира прости изрази даже когато трябва да каже нещо неизяснено или нерешимо. Понякога, когато усеща умора и забелязва как слушателите ѝ стават разсеяни като пилета – мънкайки за храна или следобедна дрямка – тогава започва сама да импровизира. Само така успява още малко време да задържи вниманието им. Изреченията й приличат на топчета меко тесто; а мислите във главата ѝ не са нейни – тя ги генерира по необходимост.