Душата на образа

Образът носи в себе си душа. Художествените творби създават образи, които развиват собствен живот извън техния автор. Тези произведения могат да съществуват дълго или кратко време, в зависимост от тяхната жизненост и привлекателност. Всеки един от тези образи притежава уникална душа. В диалога си „Федър“ Платон заявява, че „всяка душа е безсмъртна, защото всичко, което се движи само по себе си, е безсмъртно“. Творците усещат както човешката душа, така и тази на природата и се опитват да разберат нейната неуловима и вечна същност – повече интуитивно отколкото рационално; представят я си мислено и търсят начин да я запечатат в различни форми чрез словесни или визуални метафори, символи и алегории, зад които често стоять архетипни послания.

Творбите на художниците обаче не просто предават визуален израз; те пресъздават човешките чувства, страсти и динамичните моменти на живота. Улавят дори най-фините вибрации на живата природа – във пейзажите и натюрмортите те изследват нейното чудодейно преобразяване с желание да усетят нейното присъствие. Затова основният интерес за тях представлява взаимодействието между очовечената природа и оприродения човек - онази огнена жива сила, която вдъхновява материята с дух. Независимо от индивидуалността им като артисти, те споделят сходни подходи към художествената и нравствена сила на образа; затова при своето творчество винаги стремящо се към разгадаване на душата му в контекста на многобройните възможности за форма.