ТЯ близката и далечната

Симфонията представлява множество ноти, а картината е израз на безброй щрихи от четката, които оставят отпечатък върху платното. Но можем ли да видим четката в творението или да чуем нотата в музикалната композиция? Радостта ни идва от хармонията – тя не е просто нота, а нещо много по-дълбоко. Тя е самата Музика. Женственото наподобява музиката; състои се от различни лица, истории и образи с разнообразие от чувства и характери, но всички те достигат до нас и радват слуха ни в синхронността на „Тя, жената“. Никой досега не е успял напълно да я нарисува или разкаже до последния детайл, нито пък да я възпее до край. Женското прилича на извора – колкото стомни да занесеш при него, никога няма да го затвориш в ограничен съд. „Тя“ символизира движение – рисува форми и бягства извън тях. Както облак през летен ден, който се отправя нанякъде с любов към безкрайността; близо и далечно едновременно – тъкане от далечини със сетивност за близост. Когато бъде докосната с погледи, избягва ръцете; когато бъде уловена с пръсти - се крие пред очите; сетивна и абстрактна едновременно: истинска и измислена – това е една прекрасна идея, необходима мечта и загадъчната истина сама по себе си.