Фабиан. Историята на един моралист

Берлин след 1929 година. Период, в който публичните домове функционират като творчески пространства за артисти, а нацистите нападат обикновените граждани по улиците. Животът продължава да тече без да забелязва упадъка на обществото. Докато все още има работа, Якоб Фабиан работи през деня и посещава тайните заведения на града вечер. Той се опитва да запази своите идеали и себе си в сложната мрежа на големия град, но той изглежда объркан и хаотичен като в сън, а политическите реалности предстоящите световни катаклизми дебнат зад всеки ъгъл.

„Фабиан. Историята на един моралист“ е уникално произведение сред творчеството на Кестнер. Въпреки че е написана с характерния му хумор, тя заемa специално място благодарение на социалното и политическото наблюдение, което предлага — манифест с вечна стойност.

В предговора към българското издание от 1962 година Кестнер споделя: „Масовата безработица, духовният упадък след икономическата криза и стремежът към избягване от действителността доведоха до активизиране на безсрамни партии — те станаха знамения за наближаващата буря… Някои усетиха необходимостта да се противопоставят срещу вихрушката или затишието; те бяха пренебрегнати. Мнозинството предпочиташе да слуша празнодумците…

Обикновено моралистът не представя истинско отражение пред своята епоха, а само изкривено огледало. Карикатурата — това законно средство в изкуствата — остава последният инструмент в ръцете му. Ако дори то не помогне, нищо друго няма шанс да успее; макар такова положение никога не е било рядкост нито тогавашно време, нито днешно – необичайно би било само ако това обезсърчи моралиста. Отдавна той заема позиция в изгубена територия и я защитава доколкото може с лозунга: Въпреки всичко!“