Арттерапия и анорексия. Практика в мултидисциплинарен екип

Натали Бон-Перо е арттерапевт, работещ в университетските болници на Марсилия, включително „Ла Тимон“, „Сент Маргьорит“ и „Салвадор“.

Нейната книга „Арттерапия и анорексия“ обобщава дългогодишния й опит като част от мултидисциплинарен екип, който се грижи за пациенти с анорексия. Тя служи като вид "програма" за арттерапевтична практика, която съдържа много примери от проведени сесии и представя методологията си по достъпен начин.

Особено ценен е приносът на медицински специалисти: професор Бернар Виалет (ендокринолог), професор Франсоа Поансо (детски психиатър) и д-р Катрин Самюелиан-Маса (психиатър).

В книгата се обсъжда историята на познанието относно заболяването през различни периоди. В преднаучната ера, предшестваща почти съвременните описания на анорексия нервоза в края на XIX век от У. Гул в Англия и E.-Ш. Лазег във Франция, това състояние вероятно вече е съществувало под друга форма или интерпретации. Светите жени, които са забравяли себе си в отдаденост към другите; мистичките личности с аскетично поведение; жени участващи в гладни стачки – всичко това може да представлява случаи на анорексия още преди терминът да бъде въведен. Считано е, че тази патологична реакция интегрира културни детерминанти според времето си.

След клиничното описание на заболяването то постепенно започва да се разглежда чрез различни призми - хистерични проявления („хистерична анорексия" според Лазег), невротични реакции от страна на психоаналитиците или хормонални нарушения според ендокринолозите сред други възможности... Много от тези теории биват бързо изоставяни поради своя ограничен подход към целостта на синдрома и неуспеха им да лекуват значителна част от пациентите.

Днес има известен консенсус относно факта, че анорексия нервоза представлява сложно заболяване с физиологични, психологически и социални аспекти. Това мултифакторно разстройство изглежда произтича както от генетична уязвимост (вероятно многогенна), така и от фактори извън организма. Освен това самият синдром демонстрира тенденция за самоусилване благодарение както на механизми свързани с пристрастяване, така и последствията върху мозъка вследствие недохранването.

Из книгата