Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

„Винаги си спомням за баща си, когато се опитвам да открия себе си. Той твърдеше, че е атеист, но всъщност наподобяваше на усамотен монах, който след като намери вътрешния мир, все повече се отдалечава от света и започва да живее в пустинята на човешкото съвършенство. Не желая да представя неверно образа на баща ми пред тези, които не са го познавали. Той беше уникален в своята обикновеност и самотен поради факта, че никой от нас не осъзнаваше колко малко е нужно на човек, за да бъде щастлив.“

Спомените му изникват като кокичета под стъпките му сред нежното величие на пролетта. Клоните разцъфват благодарение на него с надежди към мен във сънищата ми. И виждам ръката му сред ярките цветове в небето върху платното как се спуска с крилото си – вечната закрила на моя земен дом./На баща ми/