Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Прекратяването на наказателното производство не е нова правна концепция в българското процесуално законодателство. То присъства както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (отменен), така и в последващите процесуални кодекси – НПК от 1952 г. (отменен), НПК от 1974 г. (отменен) и действащия НПК.

Тази процедура се разглежда като общо наказателнопроцесуален институт, тъй като намира приложение във всички фази на процеса, но е необходимо да се направят някои уточнения:

На първо място, изследването е насочено единствено към прекратяване на производството по време на съдебните заседания в първа инстанция. Причината за това е, че специфичните аспекти и основни проблеми при прекратяване на делата от съда са особено значими именно в този стадий на съдебния процес. Освен това предпоставките за прекратяване и процедурата по тях са почти идентични за заседанията в първата, въззивната и касационната инстанции.

На второ място, анализът ще обхване само случая с прекратяване на наказателното производство в първа инстанция по дела с общ характер. Причините за тази насоченост са следните:

Специфичните основания за прекратяване при частните дела, описани в чл. 24, ал. 5 НПК, вече са били подробно разгледани в научната литература.

Общите основания според чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 точки 2-10 НПК важат също така и за частните случаи и разкриват множество особености заслужаващи самостоятелно изследване.

Вероятно част от изложените становища няма да бъдат приети безусловно; все пак ако те провокират научна дискусия, една от целите на настоящето проучване ще бъде изпълнена успешно."