Богини. Мистерии на женската божественост

Книгата "Богини. Мистерии на женската божественост" събира лекции, които Джоузеф Кембъл е изнесъл между 1972 и 1986 година, в които разглежда образите, ролите и символиката на женската божественост в различни култури и исторически периоди. Вдъхновен от изследванията на Мария Гимбутас, митологът предприема пътуване за откриване на проявленията на Великата богиня - от древна неолитна Европа до шумерските и египетските митологии, преминавайки през Омировата Одисея, култовете към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм.

Кембъл анализира промените и постоянството на символите свързани с женската божественост, които през последните две хиляди години са били подложени на натиск от монотеистични и патриархални религиозни традиции с цел да бъдат потиснати или дори скрити. Той предлага нова перспектива върху класическите мотиви и показва как божественото женско начало олицетворява архетипните сили на трансформацията, посвещението и вдъхновението.

На най-просто ниво Богинята представлява земята; след това тя е небето в архаичното разбиране. На философското равнище тя се явява майя — формите на възприятие и ограниченията ни като сетивни същества — което определя границите в нашето мислене. Тя е пределът на съзнанието във времевото-пространствения свят.

Грациите олицетворяват трите аспекта на Афродита; тя е основната богиня свързана с Аполон - неговият шакти (сила), а грациите представят нейното разнообразие като движещи сили в света. Ефросина символизира радостта от сияние чрез деветте музи; Аглая означава великолепие – връзката обратно към божеството; а Талия обединява двете със своето значение за изобилие – предаването светлината от аполоновото съзнание към света.

Според мен митологията може да бъде определена като религията на другите народи, което подразбира че нашата религия се различава от техните. Оттук произтича моят поглед върху религията като неправилно интерпретирана митология - объркването между символа сам по себе си и онова което той обозначава води до проблеми при разбирането им. Затова важността на историческите събития според нашата традиция трябва да бъде оценявана единствено чрез тяхната символика относно вътрешния живот у нас самите... Когато тълкуваме буквално символа губим посланието зад него.

Символът би трябвало да ни поведе навътре в собственото ни преживяване , но често сме загубили способността да го достигнем. Популярното схващане за мита като измислица противоречи смисъла му който влагам аз: митовете са висшият израз on мудрост за дълбокитe мистерии na живота . Именно затова ще говоря тук не само за историяta нa Богината , но i зa наша та собсттвена миcтерийност .

Джоузеф Кембъл