Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

ИРОНИЯ. Кой от героите е прав и кой сгрешил? Дали Ема Бовари е непоносима или всъщност смела и вдъхновяваща? Няма ясни отговори на този въпрос. Романът сам по себе си представлява иронично изкуство, което подсказва, че неговата „истина“ остава скрита и неизразима. Човекът стреми да види опростен образ на света, където доброто ясно се различава от злото. С Донкихотовия идеализъм романът противопоставя това дълбоко вкоренено желание, разкривайки сложността на човешката природа. Иронията не е просто лична позиция на един или друг автор; тя е същинска част от романовото изкуство. Иронията = начин за демонстриране на многозначността.

Прага, драматичният и болезнен център на западната съдба, постепенно потъва в мъглите на Източна Европа – регион, към който никога не е принадлежала. Този университетски град източно от Рейн през XV век бе сцена на първата значима европейска революция; той беше люлка на Реформацията и причина за избухването на Трийсетгодишната война – столица на барока с всички негови ексцентричности; той се опита напразно през 1968 година да насочи социализма към Запада след студения конфликт.