Градинарят и смъртта

Моят баща бе градинар. Сега той е част от градината.

Това е разказ за един баща, неговия син и едно последно утро – съчетаващо милост и безмилостност.

„Не може да се определи лесен жанр за тази книга – отбелязва Георги Господинов, – тя сама трябва да открие своята форма. Както смъртта не подлежи на жанрово определение. Както животът сам по себе си. Както и градината. Може би роман-елегия, роман-градина или мемоар; важно ли е това в контекста на тъгата? Разказ за напускащите ни бащи в света, който също изчезва. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, които са хванати в мрежите на цигарите и плуват сред други води и облаци. За моя баща, носещ тежестта на миналото върху раменете си и непрекъснато разказващ истории от него. Той беше като Шехерезада – моят татко. Сега спомените започват тихо да се пропукват и падат върху мен с всички свои следобеди. Това не е книга за смъртта, а за живота, който постепенно избледнява. Има важна разлика.“

Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя новото си произведение „Градинарят и смъртта“ – първата му книга след получаването на Международната награда „Букър“ (2023).