Хляб, любов и други ангели

Пречистваща носталгия и копнеж по завръщането към невинността на най-истинската ни родина – детството, носеща усещане за дом, споделени мигове и защита. Болезнена самота в пространствата, от които не само вътрешното дете в нас си тръгва, но и предметите изчезват, независимо от опитите ни да съществуваме едновременно в два свята, напомнящи ангели. През раните от думи и действия, през загубата на майката - децата на България до черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка - творбата на Станислава Станоева поставя паралели между апокалипсиса както в селото, така и в града с нашите лични трагедии. От тях става все по-трудно да се измъкнем; продължаваме да учим езика на живота.
– Аксиния Михайлова

Според поезията на Станислава Станоева човекът е направен от звезден прах и божествени частици; големият взрив разпръсква спомените ни като създава нов свят. Единственото неизменимо нещо остава носталгията на детето у нас. Тази носталгия е едновременно самотна и уязвима, но също така успокояваща и привързана. Носталгията представлява светлина идяща отвъд хоризонта , която осветява пътя пред нас.
– Иво Рафаилов