Себеукритие

Околният свят му беше непознат, но той не се опита да намери своето място в него. Вместо това, създаде собствена реалност, поради което неговата съдба не стана част от общия живот. Абсурдността на света около него направи живота му абсурден - желанията му не бяха онова, за което копнееше. Намери убежище в спомените си и се свиваше удобно там. Събитията около него или тези, които го касаеха, изглеждаха като зад стъклена преграда.

В един момент всичко се разпадна и той попадна в ситуация без изход. Успя да избяга от нея, но вече бе различен човек. Осъзна, че през целия си живот е бил далеч от другите - самотен и чужд на всички. Не прие откритие си с радост нито със съжаление; просто го възприема като нов етап от живота си. Вече не криеше равнодушието и пренебрежението към обществото.

Избра личните си предразсъдъци и остана верен на себе си такъв какъвто е.