Скитащите сенки: Последното царство I

Човечеството е задължено на книгите много повече, отколкото на оръжията. Когато хората спрат да четат, литературата отново ще заеме своето достойно място. Тогава ще се появят скривалища - толкова е вярно, че нищо друго от човешкия опит не може да й бъде равно. Това е най-асоциалният и най-отшелническият аспект на нашето съществуване.

Не можем да намерим видима алтернатива на универсалната власт на злото; няма какво да устои срещу неговата сила. Не можем да изградим защитни стени или бариери, които да понесат разрушителното му влияние. Този океан е безкраен и всичко около нас е потопено в него. Въпреки това все още има риби, които излизат над водата за глътка въздух — символизирайки нуждата от четене.

Четенето представлява усилие да се извлече всичко онова, което сме загубили през предишната нощ – то разпалва забравеното и връща живота и цвета там, където той угасва.
* • *
Всеки индивид желае да вярва в наличието на ключ към ръждясалата брава, която го държи затворен. Искаме код за достъп до обществото с цел предотвратяване на обредната смърт, която постоянно заплашва сред страданията на множеството с необозрима лекота. Мечтаем си само с натискане на бутон социалната машина – която не е нищо повече от деспотична конструкция – може би ще заработи наново. Някакъв зодиакален знак може ли действително да окаже влияние? Дали бог съществува и сменя тъмнината със светлина? Дали един глас управлява хаоса в човешкия свят пред лицето на неизменността на смъртта?